Пинин, ромаджи, МФА — какво всъщност пише под думата

Под някои японски думи в Mullawo стоят цели три неща едно до друго: みず mizu [mˈizɯᵝ]. Под китайските са две — 橙色 chéngsè и транскрипция в квадратни скоби. На пръв поглед това е едно и също, само записано по три различни начина. Само че не е така, и ако от самото начало знаете кое за какво е, ще си спестите доста объркване в първите месеци.

Всеки запис отговаря на свой въпрос

МФА: как звучи думата? В квадратните скоби е записът по Международната фонетична азбука. В нея всеки знак отговаря на точно един звук, а знаците са едни и същи за всички езици. От трите записа само МФА се опитва да опише самото звучене, вместо просто да предложи начин то да се изпише. За всеки език, за който Mullawo изобщо показва транскрипция, има и транскрипция по МФА.

Романизация: как се пише на клавиатурата и как е в учебника? За китайския, японския и корейския Mullawo показва и стандартния запис на латиница, приет в самия език:

• Китайски — пинин, с тоновите знаци: 橙色 chéngsè (оранжев).
• Японски — ромаджи: オレンジ色 orenji-iro.
• Корейски — Ревизираната романизация, официалната система в Южна Корея: 주황색 juhwangsaek.

С него пишете на телефона, с него работят учебниците, с него са надписите по табелите и картите. Но това е правопис, а не описание на звука: zh в пинин или eo в корейския изобщо не се четат така, както би предположил човек, свикнал с латиницата.

Четене: как се изписва думата със звуковата азбука на самия език? Такова има само японският. До дума, написана с канджи, стои нейното четене с кана: 水 → みず, オレンジ色 → オレンジいろ. Така японецът „чува“ думата наум, докато чете — и за разлика от ромаджи, това вече е истински японски.

Защо всеки запис си има свое място

Преди всичко това се пазеше в едно поле и на едно и също място на картата можеше да се появи кое да е от трите. Учащият неизбежно се чуди: mizu така ли се произнася, или само така се пише? А [mˈizɯᵝ] не е ли съвсем друга дума?

Затова сега всеки запис стои на свое място и подредбата винаги е една и съща: четене, романизация, МФА. И всичко се побира на един ред, така че думата на картата не подскача, когато я обърнете.

Кое да гледате според езика

Китайски: пинин, при това с тоновете. Тоновите знаци не са украшение. mā, má, mǎ и mà са четири различни срички, и с грешен тон казвате или съвсем друга дума, или никаква. Четете пинин заедно със знаците, повтаряйте думата след говорителя и приемайте тона като част от правописа. Ако някой звук ви затруднява — да речем, разликата между zh, j и z, — погледнете МФА. Но в ежедневието ще ползвате пинин.

Японски: залагайте на каната и се разделете с ромаджи възможно най-рано. С ромаджи най-бързо минавате първата седмица и най-бавно — първата година. Хирагана и катакана заедно са около сто знака и именно с тях езикът се пише в действителност. Щом се научите да ги четете, четенето над канджи ви е напълно достатъчно, а ромаджи само ще ви пречи.

Корейски: оставете романизацията, когато вече четете хангъл. Въпрос на седмица е, не на година — вижте как работи хангъл. След това Ревизираната романизация вече само пречи, защото хангъл предава корейския много по-точно, отколкото латиницата изобщо може.

Всички останали езици: МФА при съмнение, говорителя — винаги. В испанския или грузинския правописът и без това казва почти всичко за произношението. В английския, френския или португалския не е така и там само МФА ще ви каже честно какво означават буквите точно в тази дума. Но никоя транскрипция не може да замести слушането: докоснете говорителя, а ако го докоснете втори път, ще чуете думата бавно.

Как да скриете реда

Целият ред се включва и изключва с един превключвател в Настройки — Показвай транскрипция. Изключете го, когато писмеността сама ви е достатъчна: след първата седмица с хангъл, когато каната вече се чете от само себе си, или когато усетите, че погледът ви се спира на латинските букви, а не на думата. Ако започнете нов език, можете по всяко време да го включите отново.

Изключение прави само китайският. Йероглифите не издават как звучат, така че никога няма да дойде момент, в който самата писменост да ви подскаже как се произнася непозната дума. Затова не изключвайте реда, докато учите нови думи.

Накратко

1. През първите седмици четете и реда под думата. Той е мост, а по мост се минава, за да стигнете до другия бряг.
2. Научете писмеността, с която езикът наистина се пише — кана, хангъл, — и щом можете, спрете да се подпирате на романизацията.
3. В китайския никога не махайте тоновите знаци. Това е единственото в пинин, без което не можете.